До
Г-н Бойко Борисов –
министър председател
Г-н Вежди Рашидов –
министър на културата
Г-н Симеон Дянков –
министър на финасите
ОТКРИТО ПИСМО
От Рада Александрова – обикновен български
писател
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!
Уважаеми господа, започвам с
тази призивна молитва, към която моля и вие да се присъедините не само на думи,
а с разумни и последователни действия, каквито изискват тежкия момент и
състоянието на страната. Пиша тези прости български думи на 11 май, денят на
светите братя равноапостоли Кирил и Методий. И съм сигурна, че под тях биха се
подписали хиляди мои сънародници, защото мислят и чувстват същото, което
доверявам на вас. Господа, при всички катаклизми, които преживя страната ни
през последните двайсет години, тя никога не е била тъй ясно изправяна пред
опасността да изчезне от картата на света. Не, думите ми не са пресилени и
паникьорски, защото съзирам безрадостната картина на нашето бъдеще. Какво
значи, уважаеми господа, едно тяло без душа? Какво значи една България без
своята самобитна култура, с която е известна по света и без науката си, дала на
човечеството толкова умове и открития! Нима е трудно да се види, че след
смерча, който е надвиснал над българските театри, оперни и симфонични дружества
територията на страната ще остане обездушена, мъртва, господа, защото духът
прави животът! Че в пустеещите сгради ще се шири чалгата, хазарта и др.п. Не са
ли пред очите ни тревясалите и пустеещи плодородни български поля след хаотични, необмислени и вредни действия на български
управници преди години! Г-н Рашидов, моля, престанете да пресмятате в медийното
пространство “огромния” брой културни институти , “огромното” количество
артисти, музиканти и певци, за които “данъкоплатците” работели.
Противопоставянето на една социална група на останалите е маниер от други
времена и други водачи, заради които човечеството загуби милиони невинни. Моля,
г-н Рашидов, обърнете се към една реална реформа в поверения ви участък, ПАЗЕТЕ
ХОРАТА СИ и ценете таланта! В този момент България няма нужда от Лувъри и
гробищни огради, тя е длъжна да запази творческия си капацитет, за да я има!
Има още нещо, което струва ми се, игнорирате, господа. Традицията. Ако страната
в този безуспешен преход въпреки всичко, въпреки ред държавни недомислия е
съумяла да съхрани свои културни гнезда
из територията си, това не ви ли говори от само себе си! Не ви ли трогва и
стресва, че млади артисти, музиканти, учени живеят и работят години наред със
заплащане не по-високо от 300 лв! От любов, всеотдайност и уважение към мисията
си. Погледнете какво стана с нашите читалища след поредица т.н. реформи – те
едва мъждукат между живота и смъртта. Нима вие ще сте следващите, които ще
унищожат и остатъците от една национална българска черта – пиететът към
културата и науката! И самите тях? Моля, г-н Рашидов, престанете да давате
примери колко театри имало в Италия и др. държави. Това най-малко подхожда на
министър на културата. Може ли някой да ми каже с какво ще се “облекчи”
страната след като тези обучени тук с наши средства, високо интелигентни и
квалифицирани млади хора я напуснат? И нима никой от вас не вижда тълпите от
бъдещи емигранти наесен? БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! С рестрикциите по отношение на
науката и културата, г-н Дянков, вие реално обезкръвявате страната. Лишавате я от от
най-доброто, което е родила и създала. Нима Вие, който боравите с цифри, смятате 500 лв. за огромна сума? Толкова получаваше досега един български
професор. Искате тя да стане значително по-малка? Наемате ли се на вашата
съвест да тежат закриването на толкова институти, университети, театрални
училища, театри – животът на духа и ума на България! Намерете други пътища за
запълване на финансовите дупки, г-н Дянков, моля ви! БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Г-н
премиер, в този драматичен за нас момент ще си позволя да ви запитам : С какво
сърце ще запеете на 24 май всебългарския химн: “Напред, науката е слънце.” ?
Истинският химн на България, от който всяко сърце трепва! И всяка българска
майка от столетия се е трепала, за да изучи децата си. Нима вие ще бъдете
управлението, което ще посегне и на тази традиция?
Накрая искам да добавя, че посрещнах вашето
правителство с надежда и не от злост и голо отрицание пиша тези редове. А от
мъка. Моля да бъда извинена за моята емоционалност. Аз съм човек на възраст, за
мен са скъпи талантливите, умни и способни деца на България. Бих искала те да
останат тук и светът да им се радва от нашата страна, а не да ни идват на гости
от всички краища на планетата. Надявам се, господа, на едни наистина реални и
разумни реформи, които ще ни изведат на по-светъл път!
Сърдечно ваша – Рада
Александрова
11 май 2010 г. , София,
България
**
Няма коментари:
Публикуване на коментар