ВСИЧКО НА ПОКАЗ

             

Някои от нас си спомнят филма на Анджей Вайда “Всичко за продан”. Ето че ни дойде времето, когато кажи-речи всичко може да се продаде. От заменките до предизборните обещания, от боклука до местата в митниците и парламента. Голям алъш-вериш пада, ако и да е криза или може би точно поради това ще стане още по-як. По пътя си, който през цялото време приличаше на софийските тротоари - изпотрошени плочки, дупки, стърчащи железа, паркирани коли от всякакъв калибър, които те притискат с мощните си брони или те изхвърлят на платното, дето ще те завлекат други..., прощавайте, исках да кажа, че по този път съм видяла много купувачи, и продавачи, а най-вече самопредлагащи се търговци. И с болка трябва да призная, че те имаха успех. Е, не всички, някои се оттеглиха, други се покрусиха, но има жестоко силни екземпляри, които повече от половин столетие държат фронта. При всички режими, правителства и политически катаклизми. Може би това е някаква карма? Или награда свише? Кой знае. Но...пак се отвлякох. Думата ми е не за продаването, а за показването. В епохата на мощната реклама показването предхожда сделката. И ето, ние извадихме всичко на показ. Което е и което не е за показване. В началото на промяната по време на спектакъл една млада и всъщност талантлива актриса тъй си беше разтворила краката / опитвам се да не употребя другия глагол/ , че публиката от първите редове спокойно можеше да наблюдава вътрешните й органи. И  като стане дума за театър, все да попитам -  не се ли умориха нашите именити режисьори толкоз години вече с повод и без повод да демонстрират голите актьорски тела? Радват ни с  много хубави, млади, женски, пък и мъжки, има, разбира се, но този показ изглежда се превърна в твърде основно и безцелно средство.  И си спомням за мой близък актьор, беше на възраст, горкият, но, не, съблякоха го гол на сцената и туй то! Бях на един спектакъл и доколкото схванах пиесата разобличаваше старото и мухъла в лицето на Вазов, Ботев и разни там, музеи. Не ми беше удобно да си изляза, че пред мен седеше директора на театъра, но при една случайна среща попитах режисьора на представлението защо е съблякъл актьорите да правят гимнастически упражнения накрая. “Ами - рече ми той – не виждаш ли какви хубави тела имат!“ Преглътнах и нищо не успях да промълвя. Освен голотията в нашата постмодерна литература, а също и в киното се наблюдава истински пиетет към ... фекалиите. / Пак се опитвам да избегна автентичната дума./ Това минава за авангард. Бих могла да разбера вкуса на новите поколения към натурата, но да ми пробутват “изключителни” метафори от типа на “ Животът е л..но. “  не съм съгласна. Все пак, двайсет и първи век сме! След настъпилата поголовно сексуална революция десетки или дори стотици поети се юрнаха да “обогатяват” българския език. Съществуват сборници, които не бива да попадат в ръцете на подрастващите, а нормалните възрастни, които не са любители на порноканалите биха ги захвърлили. Като пиша тези редове много ми се ще да не предизвиквам представата за баба-моралистка, аз харесвам свободата и еротиката, но ми се струва, че в нашето пространство се разпищоли /един модерен глагол/ слободията. Продължава билбордовото натрапване на голи и полуголи съблазнителки, някои от които явно се държат за оная работа.  

 А какво да кажем за телевизионните канали! Там всичко е на показ – и красотата на водещите, и агресията на някои телевизионери, и самоопианението им от властта над

простосмъртната публика, и говорните им дефекти, какво!, някои от тях просто не го владеят българския. Други сумтят, влачат и дъвчат думите или неправилно артикулират, а има и такива, които спокойно се изразяват на диалект. Безкрайните шоута, рекламирани безкрайно, унищожителните често реалити шоута като “ Биг Брадър” например изтезаващи простотията ни и натрапващи невероятна човешка простащина сигурно освен за показ служат и за напътствие? От тях излизат звезди, звезди, звезди...

Българите ако не друго, поне през вековете винаги са съхранявали чувството си за хумор, то ги е спасявало... Е, откъде се взеха тогава тези неописуемо слаби, смешни шоута, където познати и добри артисти се пулят, блещят, непременно навличат женски дрехи и перуки, разказват древни вицове, където обикновено става дума за долната част на човешкото тяло. То даже не е домашно, нито смешно, то е много тъжно театро. А сме имали такива сатирици! Но слава Богу, телевизията е филтър, който не пропуска да покаже лъжата, наглостта, арогантността и глупостта. И човечността също.

Тя, показността е дълга и широка. Един въпрос, който и други са го задавали, но и до днес не е получил отговор: Защо СЕМ не спря излъчванията на порноканалите, както ни бе обещано? Всяко дете след полунощ може да попадне на тези прекрасни гледки. Толкова ли е трудно, както е в други цивилизовани държави тези изпълнения да станат платени? Какво да говорим, когато години наред един педофил обитаваше Народното събрание и едва сега го изгониха.        

Но, моля, показността има и друга страна, бих я нарекла – оптимистична. Показаха ли се досиетата /някои/ ? – Показаха се. Показаха ли се далаверите на разни данъчни красавици? – Показаха се. А на Ал. Томов? – Ми, да! И т.н...Е, това е. Оптимистично все пак. Нали така? Туй население с един оптимизъм живее.