И аз видях и куция, и слепия,
и върху толкова лица - проказа.
Лежах в праха пред толкова величия,
че се уплаших: "Всичко ще намразя."
и върху толкова лица - проказа.
Лежах в праха пред толкова величия,
че се уплаших: "Всичко ще намразя."
А пясъци прииждаха зловещи
и гаснеше окото на земята.
И скакалци във нивите отсреща
прегризваха надеждите на лятото.
и гаснеше окото на земята.
И скакалци във нивите отсреща
прегризваха надеждите на лятото.
И аз видях на мравките нозете
и костите на мъртвите дървета.
И сприята на ужаса ме смете,
и млъкна жалкият ми глас, проклетият.
и костите на мъртвите дървета.
И сприята на ужаса ме смете,
и млъкна жалкият ми глас, проклетият.
И лястовица вдигна се високо.
И аз видях крило, над него - бездна.
Тояжката си слепият посочи.
А куцият ми подари протезите.
И аз видях крило, над него - бездна.
Тояжката си слепият посочи.
А куцият ми подари протезите.
Част от моята книга "Луната, вятърът и любовта"
Няма коментари:
Публикуване на коментар