Валяха полегати дъждове.
Ти прибираше косата ми във шепа.
Като камък бях изваяна от шепота.
А валяха полегати дъждове.
За да не излъжа, аз мълчах.
Даже подозирах, че си с мене.
Отговорих: Не, не е студено.
А валяха полегати дъждове.
Спомням си - внезапно ожаднях.
Камък жаден има ли - не зная.
В тъмнината пихме дълго чая.
А валяха полегати дъждове.
Това заглавие на стихотворение и пиеса може би е знак за отминалото и преживяно, а също и за характер и начин на реакция. От друга страна забелязах, че метафорите и стиховете се променят с времето, натрупванията и погледите им придават друг оттенък, цвят, нюанс или аромат, а понякого и друго значение. Затова и заради още много неизвестни, но подозирани неща избрах "Полегати дъждове" за емблема, с която влизам колебливо и плахо сред голямата и страхотна банда на блогърите.
Дъждовете, снеговете, градушките, камъните и калта и т.н. природни и човешки нападения съставиха и енергизираха основната част от живота на пишещата тези думи от една страна, а от другата беше тя със своята младост и зрелост, със стоицизма и безсънието, тревогата и сълзите, кратките радости и усещане за дълбока, скрита правота и с реакциите си изразени в редове, страници и книги. Как стана и все още става това надявам се да прочетете и срещнете тук, в този блог. Ще ви предложа и ще ви занимая с моите пристрастия - стихове, статии, книги, автори, изкуство..., ще ви запозная с моите ядове и несъгласия в отминалите години и сега. Разчитам на вашето разбиране, приятелски поглед, надявам се и вярвам, че всичко премислено и преживяно драматично и искрено, ако е написано добре има и оставя своя смисъл, своето продължение за мен и за вас в подарените идващи дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар